Конференция „Наука и иновации в подкрепа на климата, устойчивостта и гражданите“ ще се проведе утре в София
На 1 август 2024 година Стопанският факултет и Националният център за полярни изследвания към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ организират научна конференция „Наука и иновации в подкрепа на климата, устойчивостта и гражданите – от местни към национални и глобални перспективи и научени уроци за по-добри политики, практики и за по-добро качество на живот“. Събитието ще се проведе в Стопанския факултет на бул. „Цариградско шосе“ 125, бл. 3, и е част от сателитната програма към домакинството на България на 61-вата сесия на най-влиятелната международна научна организация в областта на изменението на климата Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата (IPCC-61), което се провежда в София от 27 юли до 2 август.
Справянето с климатичната криза изисква безпрецедентни мерки за пълна декарбонизация на всеки сектор на икономиката, опазване и възстановяване на природата и по-добра защита на хората от все по-сериозни климатични въздействия. Според последния анализ на Европейската обсерватория за климатична неутралност (ECNO), политиката на Европейския съюз в областта на климата, особено чрез инициативи като Европейския зелен пакт и пакета Fit for 55, придвижва сектори като електроенергия, транспорт и промишленост към целите за климатична неутралност. Тези политики предлагат цялостен подход, включително справедлив преход и холистично управление. Въпреки това все още съществуват сериозни пропуски в политиката и адаптирането на начина на живот на гражданите на ЕС към изменението на климата не е показало значителен напредък.
През август 2024 г., България е домакин на едно от ключовите годишни събития на Междуправителствения панел по климатични промени към ООН (IPCC), което провокира различни научни екипи от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), най-голямата публична академична институция в страната, да започнат открит диалог по редица критични теми.
Препоръките подчертават необходимостта от напредък в прилагането на съществуващи и наскоро приети европейски политики – Net-Zero Industry Act, включително стратегическите планове за разгръщане на технологиите с потенциал за нулево нетно въздействие, особено на ниво държава членка. От решаващо значение е по-доброто съгласуване на приоритетите за финансиране на научните изследвания и иновациите (НИИ) с нуждите на прехода към декарбонизация, за да запази България своята конкурентоспособност в новите техно-икономически реалности. Освен това, един ориентиран към хората подход към политиката на ЕС е от съществено значение за осигуряване на социално справедлив преход, който печели обществена подкрепа. Установяване на нов формат партньорства между граждани, бизнеса, научната общност и политиците, наред с иновативни механизми за координация на усилията на всички заинтересовани страни би допринесло за постигнато надеждни и устойчиви резултати.
Наблюденията, моделирането и глобалните оценки описват значителни промени във физическите и живи системи на Антарктика, както морски, така и сухоземни. Промените в околната среда на Антарктида и Южния океан са свързани с глобалните изменения и са определящи за влиянието на климатичните промени в световен мащаб. Бързо променящите се условия изискват също толкова бързи реакции на управление на околната среда, включително нови партньорства за научни изследвания и иновации, инвестиции в изследователска инфраструктура, потенциални промени в международните споразумения, нови геополитически отношения и т.н.
