България е трета в ЕС по месечен ръст на строителната продукция през ноември 2025 г.

България заема трето място сред страните от Европейския съюз по месечен ръст на строителната продукция през ноември, сочат първоначалните сезонно коригирани данни на Евростат, публикувани днес.

През ноември 2025 г. продукцията на строителния сектор в България се увеличава с 1,5 на сто спрямо октомври, докато в същия период строителната активност в еврозоната и в ЕС като цяло отчита спад от по 1,1 на сто. Това е най-значителното месечно понижение на строителството в ЕС и еврозоната от май 2025 г. насам.

Сред държавите членки с налични данни най-голямо месечно увеличение на строителната продукция е регистрирано в Словакия (3,5 на сто), Финландия (2,3 на сто) и България (1,5 на сто). В същото време най-силен спад е отчетен в Унгария (минус 7,3 на сто), Словения (минус 6,2 на сто) и Румъния (минус 5,8 на сто).

На годишна основа строителната продукция в България през ноември нараства с 3,5 на сто спрямо същия месец на 2024 г. Така страната ни заема четвърто място в ЕС, като дели позицията със Словакия. За сравнение, през октомври българският строителен сектор отчете годишен ръст от 3,2 на сто, а през септември – от 7,5 на сто.

Данните на Евростат показват, че през октомври 2025 г. строителната продукция на месечна база се е увеличила с 1,7 на сто в еврозоната и с 1,4 на сто в ЕС, преди да се върне към спад през ноември.

На годишна база през ноември строителната продукция в еврозоната намалява с 0,8 на сто, а в ЕС – с 0,4 на сто. В рамките на Европейския съюз продукцията се понижава с 1,5 на сто в сградното строителство и с 1,2 на сто в гражданското строителство, докато при специализираните строителни дейности се отчита ръст от 1 на сто.

В еврозоната сградното строителство бележи годишен спад от 3,5 на сто, докато гражданското строителство и специализираните дейности отчитат умерен растеж от по 0,4 на сто.

Сред страните членки с най-голям годишен ръст на строителната продукция през ноември се открояват Финландия (14,5 на сто), Словения (12,2 на сто) и Чехия (6,2 на сто). Най-силен годишен спад е регистриран в Белгия и Австрия (по 4,9 на сто), Франция (4,5 на сто) и Унгария (3,5 на сто).