Никола Газдов, председател на АПСТЕ: Батериите ще помогнат за повишена гъвкавост на електроенергийната система
Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ):
Батериите ще помогнат за повишена гъвкавост на електроенергийната система
Г-н Газдов, възобновяемите източници заемат все по-голям дял в електроенергийния микс. Какво означава това за пазара и какво да очакваме занапред?
Рекордните инвестиции през последните години изведоха фотоволтаиците до 70–75% дял в потреблението в някои часове. През юни за първи път слънцето покри цялото търсене за няколко часа и системата остана стабилна – дори изнасяхме ток към региона. Този сценарий ще се повтаря все по-често занапред. Ако прибавим и АЕЦ Козлодуй, можем да очакваме десетки дни между март и октомври, в които ще има 100% беземисионен ток за вътрешна консумация.
Тази огромна трансформация носи след себе си няколко видими ефекта. Първо, борсовите цени през деня са изключително ниски, понякога отрицателни. Това е чудесно за домакинствата и индустрията. От друга страна, ниските цени притискат производителите, които разчитат на свободния пазар. Поради това някои оператори са принудени да ограничават производството си, когато цената падне под определен праг.
Според някои експерти, негативните цени са доказателство, че пазарът няма нужда от соларния ток? Как ще отговорите на това твърдение?
И аз съм срещал подобни тези, но те нямат връзка с реалността. Отрицателните цени са класически пазарен сигнал, че има нужда от съхранение. Тоест, соларният бум не само намали борсовите цени, но и катализира инвестициите в батерии.
Само на ниските борсови цени ли се дължи инвеститорският интерес?
Възможността за ценови арбитраж е очевиден стимул. Батериите зареждат евтино през деня и продават по време на вечерния пик на търсенето, когато цените са по-високи. Това премахва част от свръхпредлагането и балансира екстремните ценови колебания. Отделно, батериите могат да реализират допълнителни приходи от системни услуги.
Но има и други фактори, които ускоряват навлизането им. Подобно на фотоволтаиците, системите за съхранение също поевтиняват с невероятна скорост. Днес инвестицията в индустриална батерийна система, изградена „до ключ“, е на ниво 150-180 хил. евро за МВтч, което е 1/3 от цената през 2022 г. Очакванията се тези стойности да бъдат намалени наполовина през следващите 24 месеца.
Освен комерсиалната част, друг важен аспект са облекчените процедури. Благодарение на това, в България отнема по-малко от година да се разработи проект за съхранение. Заедно с бързо поевтиняващите технологии, това превръща батериите в идеално решение за балансиране на пазарната волатилност.
Отчитате ли напредък и при внедряването на хибридни ВЕИ проекти?
Определено. Всички говорят за големите самостоятелни батерии и това е разбираемо, при сключени договори за над 20 GWh и очакване половината от тях да заработят още догодина. Но инвеститорите в соларни централи се интересуват от икономиката на проекта и техният интерес е да избегнат риска на “пазарната канибализация”. Комбинацията с батерия помага да се намалят пазарните рискове, свързани със соларния профила и обем. Разходите за балансиране също намаляват значително. Помага и фактът, че България е сред държавите с най-облекчен режим за хибридизация в ЕС. Производители и потребители могат лесно да добавят батерии до размера на присъединената мощност. С оглед на това, не е изненадващо, че над половината от вече действащите 1300 МВтч батерии са част от хибридни проекти.
Какви видове съоръжения за съхранение на енергия има и какви са съществените разлики в характеристиките им?
Най-добре познати у нас са ПАВЕЦ. Те имат много предимства, сред които и по-дългият живот, стига да бъдат поддържани адекватно. Недостатък е технологичната им сложност, както и тежките административни процедури. НЕК работи по няколко нови проекта, а има инвестиционни намерения и от страна на частни инвеститори. Дано бъдат реализирани, защото в дългосрочен план важността им за енергийната система е огромна.
Изграждащите се в момента системи са основно електрохимични батерии. Те са подходящи за краткосрочно съхранение от няколко часа. Има и други технологични решения, които могат да съхраняват електроенергия за дни и дори седмици. Тяхната цена все още е сравнително висока, но се очаква да намалее, когато им икономия от мащаба.
Колко дълъг е жизненият цикъл на тези съоръжения и каква е средната възвръщаемост на инвестицията?
Литиево-йонните батерии могат да постигнат 10-12 хиляди цикъла на заряд-разряд. При активиране два пъти дневно, това означава средно 15 години живот. Разбира се, отделните оператори може да имат различни пазарни стратегии. От това зависи и каква ще е възвръщаемостта. Тя варира спрямо честотата на ползване, пазарите на които участва, моментната конюнктура и така нататък. Ясно е, че първите инвеститори ще имат по-висока доходност, защото пазарът още не е наситен.
Кои са основните предизвикателства, пред които се изправя ВЕИ секторът в момента?
Предизвикателства има много. Но може да отличим две – безумно дългите процедури за вятърни проекти, както и тежката хибридна пропаганда срещу всички ВЕИ.
Съчетаването на вятърни и соларни централи, подкрепени с батерии, може да осигури „базова енергия“ от ВЕИ за около 4000 часа годишно. Тази комбинация е ключът към по-висока енергийна автономност и дългосрочна ценова стабилност. Въпреки очевидните ползи, обаче, вятърната енергетика е в застой. През последните десет години в България не е изградена нито една нова вятърна електроцентрала. Това е срамен антирекорд в Европейския съюз. Основната причина е в сложните и бавни процедури. Развитието на голям ветропарк отнема 6 до 8 години. Това не е нормално и трябва да се промени!.
Тежките процедури са останка от епохата, в която развитието на сектора бе умишлено ограничавано. Днес контекстът е различен – вятърът е силно търсен от пазарните участници, защото е евтин и допълва соларния профил на производство. Последните промени в Закона за ВЕИ дават надежда за по-бързи процедури, но ефектът предстои да бъде проверен на практика. Защото предвидените още през 2023 г. „зони за приоритетно развитие“ все още не съществуват.
Споменахте и за пропагандата. Какво имате предвид?
От няколко години се вихри организирана кампания за дезинформация, която ескалира в последните месеци. Активисти на антиевропейски партии опитват да разпалят страховете на хората в малките населени места. Споделят се невероятни лъжи – че ветрогенераторите излъчват вредни вълни, соларите съсипват земеделието, а природата бива безвъзвратно унищожена. Макар тези твърдения да са абсурдни, те се разпространяват масово в социалните мрежи.
Множество научни изследвания и 15 годишният опит на България доказват, че ВЕИ не застрашават здравето, не пречат на земеделието и могат да съжителстват с биоразнообразието. Вятърните паркове около Каварна са сред най-добрите примери в Европа за опазване на мигриращи птици. Специални радари и камери позволяват денонощно наблюдение. Въведена е система за ранно предупреждение, при която перките могат да бъдат изключени за минути, ако наближава ято. Преди време АПСТЕ започна съвместен проект с Българска Академия на Науките (БАН) и Селскостопанска Академия. Целта е да се проведат дългосрочни изследвания на ефекта върху почвите и екосистемите в територии, върху които са инсталирани големи фотоволтаични централи. Предварителните резултати показват, че няма значимо въздействие.
Това не спира противниците на възобновяемата енергия. Те бълват фалшиви новини и конспирации в интернет. За съжаление, този тип хибридна пропаганда предизвиква напрежение сред някои местни общности. Затова е важно инвеститорите да провеждат активни разяснителни срещи по места и да информират хората за ползите от ВЕИ.
АПСТЕ стартира партньорство и с БФС. Това ли е целта – да бъдат информирани хората за ползите от ВЕИ? Или става въпрос за устойчиви стадиони и енергийна ефективност или по-широк обществен ангажимент? Може ли спортът да се превърне в платформа за популяризиране на зеления преход в България?
Точно така. Футболът е най-популярния спорт. Ние имаме няколко съвместни проекта с БФС. Единият е насочен към подобряване на финансовата грамотност на млади футболни национали и се провежда съвместно с Джуниър Ачийвмънт. Вторият проект е свързан с подобряване на устойчивостта на футболните съоръжения и повишаване на информираността относно ВЕИ.
Тъй като спортната инфраструктура в страната е в доста лошо състояние, целта ни е да работим заедно с футболната централа и клубовете, за да може при бъдещи реконструкции спортните бази да бъдат захранвани с възобновяема енергия, да има заложени батерии, зарядни станции за електромобили и т.н. Такива инициативи изискват партньорства извън спорта и ние сме насреща.
В България говорим за привличане на инвестиционни проекти, свързани с изграждане на центрове за данни. Каква роля могат да имат там съоръженията за съхранение на енергия?
Центровете за данни се нуждаят от много електрическа енергия с нисък въглероден отпечатък. При фабриките за изкуствен интелект (ИИ) консумацията е още по-сериозна. България разполага с уникални предимства за привличане на такъв тип инвестиции – много добре развита мрежа, нисковъглероден енергиен микс, стратегическо географско положение и относително мек климат. Вече имаме АЕЦ, ВЕЦ, ПАВЕЦ и ВЕИ. До края на 2027 г. ще имаме над 7000 МВт соларни мощности и се надявам да добавим поне 2000 МВт нови вятърни, над сегашните 720 МВт.
Батериите ще помогнат да изгладим профила на нисковъглеродния ток, от който се нуждаят ИИ-центровете за данни. От първите такива проекти в САЩ се вижда, че батериите помагат и за обиране на смущенията по мрежата, за контрол на честотата и така нататък. Отделно, те могат да служат като буфер, в случай на временно прекъсване на електроенергията.
Сигурна ли е електроенергийната система в България и защитени ли сме от кризи, подобни на тази в Испания и Португалия?
Аварията в Испания бе неправилно приписана на високия дял ВЕИ и това послужи за атаки срещу сектора. Доклад на испанския системен оператор от средата на юни категорично посочи други причини за срива – слабости в мрежовото планиране, липса на реакция от конвенционални централи и недостатъчни междусистемни връзки. Но това не попречи българското общество да бъде облъчено с внушения, че преносната мрежа е едва ли не пред разпад. Такива твърдения са абсолютно безотговорни.
За разлика от иберийската система, България е много добре свързана със съседите си. Не само това – българският системен оператор изигра ключова роля за предотвратяването на голяма авария в Северна Македония на 18 май. Трансграничният ни капацитет надхвърля 4200 МВт, а според ЕСО междусистемната свързаност трябва да достигне 10 000 МВт след 2030 г. Това е важно не само за подобряване на сигурността, но и за да даде достъп на потребителите до евтина електроенергия от Югоизточна Европа и съседни региони.
Батериите ще помогнат за повишена гъвкавост на електроенергийната система. България има историческа възможност да се превърне в регионален балансьор и вярвам, че няма да я изпусне.
Интервю на Кристина Фортунова
Материалът е публикуван в брой юни, 2025 г. на сп. Фасилитис
–––––––––
Никола Газдов е председател на УС на АПСТЕ. Член е на Управителния съвет на SolarPower Europe и заместник-председател на Комитета на националните асоциации към базираната в Брюксел браншова организация. Той е управител на Renergy, техническа консултантска компания, както и директор в Enery Element GmbH – платформа за развитие на проекти за производство и съхранение на възобновяема енергия в България и Румъния.
Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) работи за създаването на предвидима инвестиционна среда в енергийния сектор. Сдружението популяризира развитието на пазарни модели за съхранение и търговия на възобновяема електроенергия. АПСТЕ е съосновател на RE-Source Southeast – регионален хъб на платформата RE-Source – в подкрепа на корпоративното снабдяване с възобновяема енергия в Югоизточна Европа.
