Кирил Райчев, председател на Алианс за енергийна ефективност
Кирил Райчев, председател на Алианс за енергийна ефективност: Нужна е амбиция, решителност и постоянство за реална декарбонизация на сградния фонд в България
Кирил Райчев е председател на Алианс за енергийна ефективност – сдружение на компании, имащи за цел да развиват и налагат на пазара комплексни продукти и услуги с гарантиран резултат в направление енергийна ефективност. От 2013 г. до средата на 2019 г. работи като мениджър бизнес развитие в една от водещите ЕСКО компании, с над 10-годишен опит на местния пазар. Преди този период Кирил Райчев заема позициите директор анализи и развитие, както и директор производствена дейност в предприятие от металургичния сектор, където привлича инвестиции и внедрява редица иновативни продукти и процеси. В момента е международен консултант в компания, която структурира специализирани фондове и финансови инструменти за енергийна ефективност и възобновяеми източници по целия свят.
Г-н Райчев, защо държавата буксува в темата за санирането? Къде сбъркахме и какво може да се направи?
В последните 10 години държавата въздейства опростено и ограничено в сегмента на многофамилните жилищни сгради (МЖС). Единственото, което се предлага на пазара, са 100% субсидии, които са добра първа стъпка, но в дългосрочен план не са устойчив механизъм. Парите от националния бюджет са силно ограничени, а европейските средства не могат вече да се раздават със 100% интензитет. Изключение правят социално уязвимите групи.
В унисон с налаганата политика в жилищния сектор логично наблюдаваме и ограничен резултати. Към днешна дата не повече от 4% от МЖС са санирани, което са 2000-3000 от общо 65 000 – капка в морето. В този смисъл правим твърде малко, твърде късно, твърде скъпо – за съжаление огромни пропуснати ползи за растеж на българската икономика и подобряване качеството на живот на гражданите.
За съжаление посланията от страна на управляващите, че всички собственици на апартаменти в панелни блокове ще получат безвъзмездно 100% от инвестициите от националния бюджет, необходими за ремонт и енергийна ефективност „на калпак“, продължават. Едва ли всички имат нужда от такива помощи, докато за някои те са жизненоважни. Посланията изпращат сигнал на пазара, който причинява периодични прекъсвания на дейностите и инвестициите в този сегмент и изчакване на собствениците да се акумулират пари в бюджета, които те да получат безплатно и наготово. Създава се едно усещане за стихийност вместо систематичност, постоянство и предвидимост.
Сериозен недостатък е взетото решение да се действа само и единствено чрез общините и през обществени поръчки за частни бенефициенти. По този начин се създава силно „триене“ за всички заинтересовани страни. Гражданите нямат почти никакъв контрол на процеса, прозрачността е малка. Целта е точно обратната, за да постигнем мащаб. Промени и преосмисляне са належащи предвид научените уроци.
Има ли някъде в Европа по-добри модели за тези дейности и къде да ги търсим?
Модели в Европа има – държави от нашата черга като Латвия, Литва, Полша действат много по-широкоспектърно, има много повече механизми, от които гражданите могат да се възползват. Литва вече е разходила по това перо над 1 млрд. евро и е реновирала 10% от сградния си фонд. За сравнение, у нас постоянно изникват някакви забавяния, опитваме се да налагаме супер контрол върху процеса, което заедно с напрегнатата социална среда, води до тези неудовлетворителни резултати. Има много съмнения между сдруженията на собствениците, доверието спада, налага се токсична среда върху процеса.
На професионалната гилдия ѝ е ясно какво трябва да се направи и многократно е споделяла знание и опит. Световната банка също е давала редица смислени препоръки през годините. Скоро беше представен и проекта на Европейската инвестиционна банка и PwC за създаване на Национален декарбонизационен фонд. Аз нямам логично обяснение защо продължаваме да действаме само в една плоскост, а не прилагайки повече механизми, каквато е практиката в Европа, а и не само. В този смисъл нормално, нещата у нас не се получават.
Все пак е редно е да споменем и добрите страни. Първо, вече виждаме в редица градове какво представлява един реновиран блок. Гражданите го харесват, стойността на имотите се покачва, ползите също вече са ясни. Случи се широка ПР кампания в последните години и наистина хората се ангажираха. Резултатът е, че имаме чакащи проекти за 4 млрд. лв. при ресурс от помощи около 1 млрд. лв., което говори за силен импулс. За съжаление, пътят на този импулс не е много ясен и има опасност да остане неизползван. Нужни са много смели и амбициозни стъпки, за да се отключат повече механизми и инструменти. Добрата новина е, че те са на разположение на българските управляващи. Такива решения са дадени и от Световната банка, и от ЕИБ. Списъкът е дълъг. При толкова голям ресурс е странно да сме на принципа „вода гази, жаден ходи“. Има Модернизационен фонд, Фондове за справедлив преход, ПВУ, Социален фонд за климата, InvestEU, RePowerEU и много други. Такъв голям финансов ресурс трябва да бъде управляван по-интензивно и програмиран да достига до повече българи през повече канали и механизми. Към днешна дата това не се случва и качеството ни на живот остава ниско.
Какви са възможностите да се реализира споменатият от Вас потенциал в България?
От 2016 г. насам нашата цел като ЕСКО (от англ. ез.: ESCO – Energy Savings/Service Company) асоциация е да обогатяваме портфолиото от възможности за българската икономика за реализация на енергоефективни решения. Една такава възможност са Договорите с гарантиран резултат (т.нар. ЕСКО договори), които са регламентирани в Закона за енергийната ефективност именно като финансов инструмент за постигане на икономии на енергия и декарбонизация. Наистина бяхме много обнадеждени при вървите версии на ПВУ и по време на обществените обсъждания, защото ЕСКО механизмът беше възприет. Идеята той да влезе като допълващ и/или алтернативен към намаления грантов компонент инструмент имаше подкрепа от всички заинтересовани страни, в т.ч. и от Европейската комисия. Първоначално бяха включени за ЕСКО опция проектите свързани с обновяване на публични сгради, улично осветление, както и МЖС.
Неприятно бяхме изненадани, като видяхме, че във финалната версия на Фаза 2 на програмата за обновяване на МЖС в ПВУ, където се изисква 20% участие на гражданите, и имаше разбиране да спомогнат ЕСКО компаниите освен с изпълнение на санирането така и с финансиране, са дадени много общо насоки, които по-скоро създават объркване в сдруженията и общините. Възможностите при улично осветление и публични сгради бяха заличени и заменени със 100% грантове.
Допълнителен проблем създава качеството на енергийните обследвания. Те се базират на теоретични калкулации, при които инвестициите са силно подценени, икономиите са силно надценени и никога не се проверява реално каква икономия е постигната след поне една година. Никой не търпи санкция, ако има разминаване между изчисленията и реалността. Общо е схващането, че те служат само за усвояване на грантове. Един от резултатите е, че в обществото възниква липса на доверие в този тип услуга, която е ключова. За сравнение при ЕСКО модела има финансова компенсация при непостигане на изчислената икономия на енергия.
От Алианса за енергийна ефективност продължаваме да правим опити и работим енергично по темата съвместно с управляващите. Имаме добри работни взаимоотношения със Световната банка, Европейската комисия, Агенцията за енергийно устойчиво развитие, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, водещи общини и други ключови органи и институции. Развитието засега не буди оптимизъм, Същевременно отново чуваме, че в момента има инициатива да се продължи с помощите за собственици на апартаменти, което значи, че след 10-15 години може да стигнем около 6% обновени сгради и в същото време ще пропуснем да бъдат насочени пари в далеч по-остри и належащи проблеми.
Рядко историята е предоставяла на страната ни шансове за трансформации от такъв мащаб за поколения напред и достъп до необходимия финансов ресурс. Виждат се зрънца на решителност и амбиция на места, но все още буксуваме. Въпреки всичко като ЕСКО асоциация продължаваме да инвестираме време и енергия, не сме спрели да споделяме опит по отношение на инструментите, с които сме запознати. Убедени сме във важността на исторически момент и вярваме, че заедно ще успеем да подобрим средата и качеството на живот на всички нас.
Какъв е чуждестранният опит и какви примери бихме могли да приложим?
Европейският опит е напълно приложим у нас, но липсва воля, за да се реализира. Истина е, че сред държавните институции има много подготвени кадри и специалисти в програмирането като например Фонд на фондовете, но има и институции, където трябва много да се работи за повишаване на капацитета, ако програмирането на проекти и решения от национален ранг остане при тях.
Латвийският опит е много полезен за нас. Той използва договорите с гарантиран резултат, използва финансова институция, която да помага на ЕСКО компаниите да привличат финансов ресурс. Образно казано те не са се простреляли като нас в крака – не правят тръжни процедури, всичко да минава през общините и да утежняват и без това тежкия процес. Там капиталовата отстъпка е до 49% и е поставена в зависимост от икономиите, от доходите и т.н. Опитахме да репликираме техния опит и тук. В България го адаптирахме и го приложихме към нашия ПВУ. Променихме законодателството, за да позволява такъв тип финансиращи схеми, създадохме процеси, договори, формуляри, за да се припознае лесно този механизъм и тук. Не сме се отказали.
В Полша, която изцяло репликира опита на Латвия, процесите вървят успешно чрез техния Фонд за опазване на околна среда и водите, може би най-богатият такъв фонд в Европа. Субсидията е в размер 10-30%, общините не се занимават, домоуправителите подават апликационна форма, наемат компания и работят. Няма чакане да се обяви прием, да има класиране, обжалване и т.н.
Световната банка също предлага възможности. Такъв е опитът на Литва – предоставят се 20-годишни кредити с около 3% фиксирана лихва за целия срок, всеки може да кандидатства. Накрая на програмата се правят около 30% отстъпка от кредитите.
Едно е сигурно, това което става тук, не съм го виждал никъде. Процесът е тромав – мъчи и гражданите, и управляващите органи.
Какви са възможностите пред сдруженията за финансиране обновяване на техните сгради?
Към днешна дата почти никакви. Опитваме се да възстановим част от първоначалните постановки в ПВУ ЕСКО компаниите да финансират вместо собствениците, така че кандидатски проекти в резервните списъци, без осигурени 20% самоучастие, да бъдат реализирани и позитивният импулс да не бъде загубен. Като чете човек Насоките за кандидатстване, остава с впечатление, че ЕСКО компаниите са банки, а не инженерингови компании, разполагащи с капацитет за реализация на енергоефективни мерки, които те могат и да финансират. В едно от приложенията към Насоките се дават тези разяснения, но никой не стига чак дотам.
В Алианса имаме компании, които имат интерес и опит в такива проекти, но това е дългосрочен интерес. Всички знаем, че панелните блокове не са златна мина. Между другото това е и основната причина банковият сектор да страни от работа със сдруженията – твърде рисков клиент за техния вкус.
Възможността, която имаме готова на масата, е в посока отваряне на ЕСКО коридор в рамките на Фаза 2, който да осигури допълнителен лост за финансиране на гражданите. Интелигентният подход е да се структурират пулове от сгради (7-8 сгради наведнъж), за които общините да организират тръжни процедури.
Може да се търси надграждане в посока организация на професионални домоуправители, които да управляват и поддържат грамотно тези сгради, за алтернативни евтини източници за отопление, охлаждане. Следващото поколение бизнес модели, които чукат на вратата, са на разположение и трябва да бъдат отключени в България, така че да носят повече стойност за гражданите.
Какво е бъдещето на панелните сгради и какви са дефицитите в инфраструктурата у нас?
Ако се подходи грамотно, ползите в бъдеще могат да бъдат многобройни. Истината е, че цената на енергоефективните имоти се покачва, става по-приветливо, усещат се финансови икономии от по-ниско потребление и поддръжка. Това важи в пълна сила и за панелните сгради. Качеството на живота в тях се покачва. Трябва да се отключат и редица допълнителни възможности – за използване на ВЕИ за собствени нужди, за квартални зарядни станции за електромобили, да се създадат партньорства с общините за оправяне и поддръжка на площадки, тротоари, градинки. Защо не самоучастие на гражданите да може да се реализира и под формата на доброволен труд?
Благодарение и на партньорите ни, разполагаме с финансов ресурс, който може съществено да покачи средата в полза на по-качествен и здравословен живот за всички нас. Алтернативата, ако не се възползваме, е ясна. И не е важното това дали плащаме повече или по-малко за ток, скритият капитал, който трябва да опазим, е свързан със здравето на следващите поколенията – нашите деца и внуци.
Какви са резултатите от внедряването на договорите с гарантиран резултат?
България има 25-годишен опит с такива договори, повече в публичния сектор. Например в най-голямата сграда на Балканите – УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив – над 75,000 кв. м са реновирани през договор с гарантиран резултат, изплатен за 7 г. с икономиите, които са постигнати.
Това, което се случи с договорите с гарантиран резултат, респ. с ЕСКО механизма, е, че загубиха състезанието с грантовете. Ресурсът, който ЕСКО компаниите предоставят, е заем, който да може да бъде изплатен чрез постигнатите икономии на енергия. Грантовете са помощи и няма пазарен бизнес модел, който да ги конкурира. Иначе преди превземането на пазара от субсидии 100 млн. лв. са инвестирани през ЕСКО механизъм в детски градини, училища, болници и т.н. В момента се опитваме да комбинираме ЕСКО и гранатовия механизъм, за да вземем най-доброто и от двата свята и да намалим пазарните изкривявания.
Откъде ще дойдат парите за обновяването на сградите оттук нататък според Вас?
Със сигналите, които се излъчват, финансирането ще продължи през националния бюджет на 100%. Дългоочакваният Национален декарбонизационен фонд отива в глуха улица с предложените последни промени в Закона за енергийна ефективност. Няма как смяната на една табела на един малък фонд да трансформира българската икономика. Банките стоят настрана предвид нормите на печалба и риск, на които трябва да отговарят клиентите им. Може би целта е да се разчита само и единствено на националния бюджет, но няма здрава логика в това според мен.
Надявам се да дойде момент, в който да узреем да правим това, което правят другите страни от бившия соц-лагер и да се възползват болшинството от гражданите. Добрата новина е, че в България имаме много подготвени колеги, които са готови да помагат със знание, консултации, концепции, както на общините, на управляващите, така и на гражданите.
Какво е състоянието на пазара за енергийна ефективност у нас?
Пазарът е на приливи и отливи, защото работи кампанийно. Пазарът е обусловен от помощите, които се раздават. Мисленето трябва да се промени, да имаме постоянство и систематичност. Естествено при тази стихийност у нас, при кратките периоди на осигуряване на финансов ресурс, кадрите стават дефицит, в т.ч. одитори, строители и т.н. Неслучайно качеството пада драстично.
Като възможности иначе пазарът ни е оценен за милиарди. Странното е, че парите са налични, но няма постоянно действащи широко отворени програми, които да го движат нормално.
Има модерни технологии, има търсене, имаме изследвания кое как работи и с какво би могло да допринесе. Тук е важно да се работи на всякакво ниво, дори и с децата, за които някои модерни джаджи са интересни и могат да ги стимулират да бъдат енергийно ефективни в живота си като пестят ресурси, за да живеят по-добре.
При нас масово се говори за строителство, когато говорим за енергийна ефективност, но всъщност пазарът е много по-богат и интересен. Енергиен мониторинг, активно управление на енергопотреблението, интелигентни системи, дигитализация и изкуственият интелект са следващото поколение решения и в България е време да узреем и за тях. Време е да спрем да мислим само на ниво „стиропор“.
Как Алианса за енергийна ефективност може да е в полза за създаването на по-добри пазарни условия за внедряване на мерки за енергийна ефективност?
На първо място се опитваме да отключим законодателната и регулаторна рамка към повече възможности за реализация на енергоефективни решения. На места успяваме частично, но в повечето случаи удряме на камък. Например близо 30 промени предложихме преди няколко седмици в т.нар. ЕСКО наредба, отразяващи международен опит и успешни практики. Събрахме подкрепа от редица професионални организации, общини, агенции. В крайна сметка бяха приети 1-2, и то по начин, създаващ объркване в нейното евентуално прилагаме. Никаква комуникация, никаква обратна аргументация. Поредната глуха улица.
Минимален напредък постигаме и в отварянето на програмите за енергийна ефективност. Бяхме неприятно изненадани от последната версия на ПВУ, но от друга страна следващото поколение финансови инструменти на Фонда на фондовете ще бъде отворено и към ЕСКО компаниите.
Отскоро започнахме да помагаме на общините да привличат финансов ресурс, директно от европейски институции, с който да правят грамотни и банкируеми инвестиционни концепции и увеличат инвестиционните си програми. Ще продължаваме да го правим. В България формулата е такава, че общините са тези точки, през които ще се реализира трансформацията на българската икономика. ПВУ предвижда създаването на т.нар. гишета за комплексно обслужване (one-stop-shops). Затова се насочихме към общините. Те имат крещяща нужда от подкрепа, особено по отношение на финансовия капацитет. Добрата новина е, че първите успехи тук вече са налице.
Какви са Вашите очаквания относно постигането на целите на Европа и в частност на България в областта на енергийната ефективност?
Според мен важното е да се концентрираме не в целите на ЕС, а в това да направим икономиката си по-конкурентна, за да оцелее, да подобрим качеството си на живот и да съхраним/възстановим най-големия капитал, с който разполагаме – чистата околна среда и здравето. За съжаление вървим с много малки стъпчици в тази посока, но виждам зрънца на места и вярвам, че процесът ще стигне до една точка на насищане, след която и мащабът, и амбицията ще се изравнят с важността и възможностите на историческия момент.
Интервю на Кристина ФОРТУНОВA
