Цвета Наньова: „Интересът към програмите за енергийна ефективност е голям“
Интервю в брой септември/2022 г. с г-жа Цвета Наньова, зам.-председател на УС в БГФМА и изпълнителен директор на „Българо-австрийска консултантска компания“ АД
Г-жо Наньова, засилва ли се вниманието към енергийната ефективност на сградите в настоящата кризисна енергийна ситуация в България и Европа?
Необходимостта от повишаване на енергийната ефективност в сградния фонд отдавна е във фокуса на внимание, защото е известно, че на сградите се дължат около 40% от потреблението на енергия в ЕС и 36% от емисиите на парникови газове, вследствие на това потребление. А това е огромен потенциал за икономии в контекста на Зелената сделка.
В България ситуацията е особено драматична в жилищния сектор – 93% от жилищните сгради са енергонеефективни. От обновяване се нуждаят над 66 хил. многофамилни сгради и близо 1,3 млн. еднофамилни сгради. През тази година се добавиха проблемите, свързани с влошената пазарна конюнктура: растящи цени на енергоносителите, повишен риск от увеличаване на енергийната бедност и нараснала необходимост от повишаване енергийната независимост на България.
Затова никак не е никак изненадваща промяната в нагласите и готовността на хората да инвестират в енергийна ефективност в променените условия. Наскоро представени резултати от проучвания на Коалиция „Renovate България“ и Алфа Рисърч сочат, че 71% от анкетираните заявяват готовност за участие в нова фаза на Националната програма за енергийна ефективност при изискване за съфинансиране от страна на собствениците. Разбирането, че „най-евтината енергия е спестената енергия“, набира сила сред населението.
Колко бързо можем да направим жилищните и административните сгради в страната по-енергоефективни? И какво ни пречи за ускоряването на този процес?
Темповете на обновяване са много различни в двата сектора – на жилищните сгради и на нежилищните сгради (публични, търговски и др.) Това най-ясно личи от статистиката: за обновяване в нежилищния сектор са останали под 45 хил. сгради. Причината е, че в периода от влизането на България в ЕС през 2007 г., значителен европейски финансов ресурс бе насочен към обновяване на публичния сграден фонд. С новите програми в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост и Многогодишната финансова рамка на ЕС, процесът за обновяване за енергийна ефективност ще може да продължи с високо поставени цели: публичните сгради да се доближат до близко до нулево потребление и да използват все повече възобновяеми източници на енергия, доколкото това е технически възможно и икономически целесъобразно.
Съвсем различна е картината в жилищния сектор: порочната практика за обновяване със 100% грантово финансиране създаде неправилни очаквания и нагласи в собствениците. А ограниченият публичен финансов ресурс няма как да им отговори при огромните нужди от енергийна ефективност.
Същевременно, липсват политики и инструменти, които да направят възможен прехода от 100% публична подкрепа към пазарно ориентиран модел с участието на собственици, бизнес и местни власти. Това открито се признава едва напоследък, в тази посока са предвидени необходими реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ): обслужване на едно гише, дефиниция за енергийна бедност, финансови механизми, промени в ЗУЕС. От бързината и качеството на провеждане на тези реформи зависи възможността за ускоряване на процеса за обновяване в жилищния сектор.
Каква трябва да е ролята на държавата по отношение на финансирането на енергийната ефективност? И в настоящата ситуация какво трябва да е съотношението на грантовите схеми и частното финансиране?
Ролята на държавата е да създаде необходимите предпоставки и механизми, които да направят възможно участието на собствениците – организационно и финансово. Със 100% административна и финансова помощ досега са обновени по-малко от 3 хил. сгради. Трудно си проправя път европейското изискване публичният ресурс да се използва за привличане на частно финансиране като единствен възможен начин за посрещане на огромните нужди от обновяване. За съжаление, в НПВУ отново се заложи на познатата схема за 100% грант, по която ще се харчат основната част от парите за саниране на многофамилни сгради. Така парите ще стигнат за обновяване на не повече от 1000 многофамилни жилищни сгради. А с такива темпове за цялостно обновяване на нуждаещия се сграден фонд ще са необходими повече от 200 години.
Ролята на държавата е, също така, да обясни, че инвестициите в енергийна ефективност могат да се изплащат чрез реализираните спестявания. Грантова помощ за мотивация е добре да има, но 100% безвъзмездна финансова помощ следва да се предоставя единствено на социално-уязвими, енергийно бедни собственици. Това е верният подход, а заявените реформи в НПВУ трябва да го обезпечат. Планира се създаване на Декарбонизационен фонд, който ще предлага финансиране на енергийната ефективност именно на принципа на комбинираното фивнансиране – публично и частно.
А какво да е съотношението на грантовите схеми и частното финансиране? Аз съм привърженик на тезата, че с една програма не могат да се решат всички проблеми. Необходимо е наличие на ветрило от програми с различен интензитет на безвъзмездната финансова помощ. Това би отговаряло на различните нужди на сградите и различните финансови възможности на собствениците. От догодина, по Проект 9а на НПВУ се предвижда изискване за 20% съфинансиране от собствениците в многофамилни сгради. Има, обаче, интерес към програми с интензитет на помощта под 50%, защото тогава изборът на Изпълнители и контролът на изпълнението на обновяването остава в собствениците.
Какво могат да очакват собствениците на сгради от Плана за възстановяване и от Оперативните програми? Какви проекти ще могат да бъдат финансирани чрез европейски средства и за кои дейности трябва да се търсят други източници?
В НПВУ са включени проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници, в които могат да кандидатстват както собствениците на многофамилни жилищни сгради, така и собственици на нежилищни сгради – публични и търговски. Насоките за кандидатстване за енергийна ефективност в нежилищни сгради вече са обявени и през м. септември текат обществени обсъждания по тях. Очаква се обявяването на Насоките за кандидатстване за обновяване на многофамилни жилищни сгради и въвеждане на ВЕИ.
Интересът към програмите за енергийна ефективност е голям. Интересно е, че още преди обявяването на официалния им старт, собствениците в многофамилни сгради вече се организират и финансират изготвянето на техническо обследване, технически паспорт и обследване за енергийна ефективност, за да могат да кандидатстват. Моите притеснения са, че ще има много разочаровани, защото неодобрените поради изчерпване на наличния финансов ресурс кандидати ще бъдат много. А към момента няма яснота какъв ще бъде отговорът на държавата към тях – ще има ли и кога нови програми, подкрепени с публичен ресурс.
А европейско финансиране, извън известното по НПВУ, може да бъде осигурено достатъчно, ако държавата поиска: 1) 4 млрд. евро евтини кредити от Фонда за възстановяване и устойчивост (непоискани до момента); 2) Многогодишна финансова рамка на ЕС; 3) Международни финансови институции (напр. Европейската инвестиционна банка), предоставящи финансов ресурс за енергийна ефективност в мащаби, каквито са необходими; 4) Социалният климатичен фонд на ЕС предвижда за България средства в размер на 2,8 млрд. евро за най-уязвимите групи – енергийно бедни хора да получат компенсация, позволяваща им участие в зелена трансформация на европейската икономика, в частност обновяване на сградите.
Разкажете ни повече за проекта SHEERenov, който координирате. Какви резултати отчитате в неговия край и как може те да се надградят?
Проектът SHEERenov (cordis.europa. eu/project/id/890473) е финансиран от Програма Хоризонт 2020 с цел да разработи иновативен за България модел за предоставяне на интегрирани услуги за обновяване на жилища на територията на София, адаптирайки работещи решения от най-добрите европейски практики. Партньори по проекта са Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Столична община, Българска фасилити мениджмънт асоциация, Българо-австрийска консултантска компания АД, Клийнтех България, организации от Естония и Унгария.
Разработеният пазарно-ориентиран модел бе припознат от българското правителство като възможност чрез проекта да се получат необходимите и ценни решения за „трансформиране на съществуващия модел за предоставяне на 100% грант на собствениците на жилища в устойчив механизъм с активното участие на администрацията, собствениците и бизнеса“ (цитат от Проект 9а на НПВУ). Моделът SHEERenov дава основа за промяна на националната политика за енергийно ефективно саниране на многофамилни жилищни сгради. Той осигури важен принос към съответните реформи, предвидени в НПВУ, а именно: „Обслужване на едно гише“, „Разработване на дефиниция за енергийна бедност“, промени в Закона за етажната собственост за целите на „улесняване и повишаване на ефективността на инвестициите в енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради”. Разработеният по проекта трикомпонентен модел на финансиране (като комбинация от грант, кредити и допълнителна целева помощ за енергийно бедни) предлага практически решения на предизвикателствата, свързани с въвеждането на изискване за съфинасиране от собствениците на жилища след 2022 г.
Бизнес моделът на SHEERenov предполага:
Привличане на собствениците като съинвеститори, но с предварително осигурен достъп до дългосрочни, нисколихвени и безлихвени кредити при облекчени условия и гаранции от държавата;
Привличане на бизнеса в ролята на „специализиран посредник“, за подпомагане на етажните собствености, защото енергийно-ефективното обновяване на сградите изисква компетентности, каквито собствениците не са длъжни да притежават. Предоставянето на специализирани услуги на принципа „на едно гише“ позволява завишено участие на собствениците във вземането на решенията и контрола върху изпълнението;
Привличане на търговските банки, за да се вкарат в икономическия оборот спестяванията на населението и фирмите, възлизащи на над 100 млрд. лева; използване на институционалния капацитет на финансови институции като ФЕЕВИ, ББР за предоставяне и/или гарантиране на кредити за енергийно ефективно обновяване.
В обобщение, проект SHEERenov предоставя не само модел за по-справедливо използване на публичните средства, но и механизъм за значително ускоряване на темповете за обновяване.
Вашата компания БАКК АД вече 16 години е на българския пазар. Кои са акцентите във Вашата дейност за тези години и какво предстои?
„Българо-австрийска консултантска компания“ е фирма, специализирана в предоставянето на консултантски услуги в области като енергийна ефективност, обновяване на жилищни сгради, стратегическо планиране, разработване и управление на проекти, техническа помощ, регионално и градско развитие, и др.
В последните години персоналът на фирмата натрупа много познания и опит в тази толкова важна, същевременно сложна дейност като обновяване за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. С работата си по изпълнението на проект SHEERenov като „специализиран посредник“ за обновяване на сгради в жилищния сектор затвърдихме убеждението си, че това е пазарна ниша, която искаме да развиваме. Вярваме, че в бъдеще обслужването на едно гише за целите на обновяване за енергийна ефективност ще се наложи като част от дейността на Фасилити мениджмънта. Стремим се и да споделяме нашия опит с колегите, упражняващи професията, за да подпомогнем предлагането на този вид услуга.
Вие преподавате в магистърската програма „Фасилити мениджмънт“ на Стопанския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“. Какви знания и умения са необходими за по-ефективно управление на сградите в настоящата среда?
Фасилити мениджмънтът е сравнително нова за България икономическа дейност. Бързо се наложи и утвърди в управлението на бизнес сгради, най-вече. Поле за приложение, обаче, има както в публичния, така и в жилищния сектор, доколкото е свързана с всички аспекти на управлението на сградите – техническо, финансово, маркетинг и др. Такива са европейските добри практики и вярвам, че професионализирането на управлението на сградния фонд в България е процес, който е необходимо да се ускори.
За тази цел много могат да допринесат специалистите, завършващи магистърската програма „Фасилити мениджмънт“. С придобитите широк кръг от знания, отговарящи на динамично променящата се среда и новите предизвикателства и тенденции в глобализирания свят, на който принадлежим. Въпросите на енергийната ефективност, която аз преподавам, са именно една от тези теми. И доколкото аз идвам от частния сектор, моят стремеж е да съм за студентите част от връзката на практиката в живия живот с академичното познание.
__________
Цвета Наньова е изпълнителен директор на „Българо-австрийска консултантска компания“ АД. БАКК АД е сред малкото фирми в България, предоставящи услуги за подобряване на енергийната ефективност в многофамилни жилищни сгради – най-мащабната дейност в сферата на жилищната политика в България.
Г-жа Наньова е консултант по жилищна политика и енергийна ефективност, с дългогодишен международен опит в региона, включително към Комитета за жилищна и устройствена политика към Европейската икономическа комисия на ООН. Познава практиките на страните от Централна и Източна Европа в обновяване на жилищния фонд и се стреми да популяризира добрите и успешни примери, приложими за българските условия. Работи за професионализиране управлението на жилищните сгради в режим на етажна собственост, въвеждане и прилагане на принципи и стандарти на фасилити мениджмънта от корпоративния бранш в жилищния сектор.
Активен участник като експерт в разработването на националните политики за обновяване за енергийна ефективност в жилищния сектор: включително Дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г.
Член е на работната група към МРРБ за промени в ЗУЕС, с оглед предвидената в НПВУ „Реформа: Улесняване и повишаване ефективността на инвестиции в енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“. Член е на работната група за енергийна ефективност и енергийна бедност към Консултативния съвет за Зелената сделка към МС.
Преподава в магистърската програма „Фасилити мениджмънт“ в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
