Заместник-министър Стефан Аспарухов: Приоритет в работата на МРРБ е повишаване на строителния контрол

Предефиниране на отговорностите на участниците в инвестиционния процес и отношенията между тях и повишаване ефективността на строителния контрол – това са част от приоритетите в работата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които очерта заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Стефан Аспарухов. Днес той откри 21-то Общо събрание на Камарата на архитектите в България. Тези отговорности трябва да бъдат така преосмислени, че да се гарантира качеството на инвестиционните проекти, заяви Аспарухов.

За целта според него е необходимо да се направят спешни промени в Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане. Сред първите промени, които трябва да са готови през тази година, са в Наредба 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Другата спешна задача пред екипа на МРРБ е електронизация на административните услуги и намаляване на административната тежест в инвестиционния процес, заяви заместник-министърът. За да бъде изпълнена тази „мисия“, е необходим диалог и съвместна работа между държавните институции и представителите на архитектурния бранш, каза още арх. Аспарухов.

Именно в посока облекчаване на административната тежест в инвестиционния процес е изпратеното от МРРБ указателно писмо до главните архитекти на общини за прилагането на разпоредби на Закона за устройство на територията. Целта е да се оптимизира контрола върху инвестиционните проекти, като съгласуването им се състои в проверка на съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели и не включва повторна оценка на съответствието.

„Отношенията архитект – главен архитект трябва да се преосмислят“, заяви още заместник-министърът. Той беше категоричен, че ролята на главния архитект трябва да се концентрира по-скоро в устройственото планиране и разработване на градоустройствените политики на местно ниво, а не в повторен контрол върху оценка на съответствието на инвестиционните проекти.