Дамите в нашата професия наистина са поставени пред по-високи изисквания

Как преминава един ваш ден като управители на фасилити мениджмънт компания?
ЕВА ДИМИТРОВА:
Като начало и на път за офиса денят започва с разговори по телефона с ръководителите на отдели- обсъждаме състоянието на обектите, възникнали въпроси или проблеми, при необходимост правим срещи на място или провеждаме оперативки с колегите.След това денят в повечето случаи протича доста динамично- срещи във и извън офиса, огледи, телефонни разговори, програмата често се променя в движение. След около 15.00 ч. обикновено остава време за ежедневните дейности в офиса, тогава обикновено телефоните спират да звънят постоянно и комуникациите вече не са чак толкова интензивни.
ВЛАДИСЛАВА МАРИНОВА:
Това на което най-много държим е нашата информираност. Правилата в компания са изключително строги и стриктни в тази посока. Телефоните ни са включени и на разположение 24 часа в денонощието, и повярвайте това е може би най-експлоатираното техническо средство при нас. Оперативните ни мениджъри са научени да търсят съвет и обратна връзка при всяка възникнала ситуация, която е различна от разписаните процедури и правила за работа. Това създава атмосфера на спокойствие и доверие помежду ни, а съм сигурна, че тези взаимоотношения не убягват и на нашите клиенти. Същият модел е приложим и в цялата йерархична структура на Омека Мениджмънт ООД – през средния мениджмънт до редовия служител. За себе си сме установили важна зависимост между степента на участие на отделния член при взимането на групово решение, и степента на ангажираност към изпълнението му. Да си само приемник на сигнали, разпореждания и команди може да бъде твърде досадно. Ето защо един наш ден преминава в много комуникация и взимане на правилни /надявам се/ управленски решения.
Какви са основните предизвикателства, пред които се изправяте?

ЕВА ДИМИТРОВА:
Чисто оперативно- основните предизвикателства в нашата работа са в няколко посоки: работата с клиенти, които често искат дадена дейност да бъде свършена сега и веднага, което не винаги е възможно, тъй като често зависим от подизпълнители или фирми доставчици; ограничените бюджети на клиентите- желанието да се предоставят максимум услуги, срещу минимум заплащане; събирането на вземанията ни- проблем, който се появи с „кризата” в националната и световната икономика и за съжаление още не е напълно отшумял.
Едно от най-големите предизвикателства все пак според мен е свързано с „живия” организъм на нашата компания- служителите. Работата с хора е изключително отговорна и трудна задача, а ние като управители се стремим да подхождаме с разбиране към всеки един от тях и да се съобразяваме с техните нужди и мнение.
ВЛАДИСЛАВА МАРИНОВА:
Лично за мен се очертава като проблем все още слабата разпознаваемост на фасилити мениджъра като участник в строително инвестиционния процес. Включването на такъв специалист още в етапа на проектиране е показател за висок професионализъм, но и далновидност, обезпечаващи максимално ефективна експлоатация на един имот при най- добри условия за нейните обитатели. Вече има достатъчно ФМ компании в България, предлагащи такъв род услуги и пренебрегването им е истинска загадка за мен.
Смятате ли, че фасилити мениджмънтът е професия, доминирана от мъже? Поставени ли са дамите на по-високи изисквания, за да докажат професионализма си?
ЕВА ДИМИТРОВА:
Да считам, че е доминирана от мъже и най-вече на висше и средно управленско ниво. Бих дала един съвсем пресен пример от реалната ни работа- наскоро нашата компания беше поканена да участва в търг за предоставяне на фасилити мениджмънт услуги в жилищен комплекс в София- на огледа ние с г-жа Маринова бяхме единствените дами сред колегите от останалите ФМ фирми- 2 жени сред около 10-тина господа. Представителите на потенциалните клиенти също бяха мъже. Мисля, че е достатъчно показателно…
Освен това, смятам, че дамите в нашата професия наистина са поставени пред по-високи изисквания, първоначално хората подхождат с недоверие към нас, усещаме го ежедневно- по време на огледи, срещи с клиенти, колеги или партньорски фирми. Отнема повече време и усилия да се докажем.

ВЛАДИСЛАВА МАРИНОВА:
По този въпрос ще бъда изключително лаконична, като моят отговор е КАТЕГОРИЧНО ДА! Попадала съм в не малко нелепи ситуации, в които е трябвало да се „извинявам” заради това, че съм жена, решила да се захване с тази „мъжка работа”. Някой, някъде беше споделил в свое интервю, че „този бизнес е за мъже с топки”.
Е, не е далеч момента, в който този атрибут ще е без абсолютно никакво значение.
Какво трябва да се направи, за да се популяризира ФМ браншът? Има ли адекватно образование и стимул за младите да търсят реализация в този сектор?
ЕВА ДИМИТРОВА:
Основният начин за популяризиране на бранша и професията е активната комуникация и сътрудничество с държавните институции, участие на ФМ специалисти в създаването и обсъждане на законовата и нормативната база, партньорство с останалите браншови организации в различни инициативи. Привличането на основните медии и отразяването в публичното пространство на конференции, кръгли маси или други събития също би могло да помогне.
По втория въпрос аз лично смятам, че сега е възможно най-подходящият момент за младите хора да започнат кариера във фасилити мениджмънта поради разрастването на сектора, увеличаването на популярността на фм услугите, наличието на много новопостроени сгради и собственици, които са осъзнали нуждата от професионално управление на техните имоти. За това е много важно да се работи с големите университети в България към разширяване на кръга от специалности, свързани с фм и най-вече за тяхното популяризиране като добра възможност за кариерно развитие сред младите хора.

ВЛАДИСЛАВА МАРИНОВА:
Обръщайки се 10 години назад, откривам много сериозна разлика в популярността на този бранш тогава и сега. Доста път е извървян, но и не малко още предстои. Понятието фасилити мениджмънт звучеше непознато, а клиентите доста резервирани. В този ред на мисли считам, че образованието започна доста преди да стане дисциплина във ВУЗ, а първите „студенти” бяха потребителите на ФМ услуги, които се учиха в движение какво е точно ФМ и има ли той почва у нас. Сега вече се коват закони в тази посока, имаме си подходящи образователни програми и дори асоциация. Да не пропусна и вписването на три абсолютно нови професии в националния класификатор, които пряко обслужват ФМ общността. Това си е своеобразен мост между големите европейски ФМ компании и българските им колеги, и сериозна заявка за устойчиво развитие на бизнеса. Що се касае до реализация на младите хора в ФМ бранша – предпоставките са налице, стимули също не липсват. По сериозният въпрос според мен е дали са достатъчно мотивирани да прилагат наученото в собствената си държава?

Интервюто взе: Петър ТАШЕВ