Контрактинг или интрактинг

Алтернативни решения или допълващи се концепции

ЗАКОНОВОТО РЕГЛАМЕНТИРАНЕ на дейностите относно енергийната ефективност в България налага запознаване с обичайните способи, които характеризират взаимоотношенията между участниците в подобен вид инициативи. Световната практика през последните десетилетия познава и използва т.нар. концепция на контрактинга (contracting). Тя представлява своебразна модификация от страна на енергийния сектор на отдавна познатия аутсорсинг.

Проблемът

За повечето потребители енергийното обезпечаване е една поддържаща основната дейност задача и рядко остават вътрешни средства за подновяване и модернизиране на използваните съоръжения. Атрактивна възможност за това се явява контрактингът в своите два основни варианта – относно използване на енергия и енергоспестяващ контрактинг (performance contracting). Общото и при двете форми е, че те представляват договор, с който един доставчик се задължава да осигури някакъв резултат в споразумение с ползвателя на услугата, като основнацел е енергийната ефективност. При контрактинга за ползване на енергия (топлина, ток, охлаждане) се осигурява такава и/или се реализира планиране и инсталиране на трансформиращи съоръжения. По-разпространената форма обаче е енергоспестяващият контрактинг, при който доставчикът трябва да анализира и да осъществи чрез собствено първоначално финансиране енергоспестяващи мероприятия в сградата на поръчителя. По време на договора неговите дейности се рефинансират от спестените разходи за енергия и така се гарантират съществени стимули за идентифицирането на повече енергоспестяващи възможности от страна на доставчика. Обикновено сключеният догoвор има срок между 5 и 15 години. Тук същественото е, че енергийната сервизна компания (Energy Service Company – ESCO) гарантира определено ниво на представяне, тъждествено със спестената енергия в резултат на реализираните мероприятия.

Енергоспестяващият контрактинг който има съществено отношение към цитирания закон и съответно възможно приложение в България, е широко разпространен поради редица свои преимущества. Основната причина, заради която се пристъпва към него, съвсем естествено е свързана с намаляване на разходите (за енергия). Освен това крайният резултат са внедрени подобрения без финансова тежест за поръчителя (по време на договора той прави регулярни вноски към доставчика, но те не могат да надвишават размера на спестените поради тези подобрения разходи). Спецификата на контрактинга много удачно и актуално се вписва в съвременния модел на взаимоотношенията потребител – доставчик поради една своя особеност. При всички случаи конкретният набор от подобрения, които се правят, е съобразен с индивидуалните характеристики на енергийния потребител, защото контрактингът не е стандартен продукт. Съвместното сътрудничество започва много преди подписването на договора – в хода на изработване на конкретното предложение от доставчика. В противен случай концепцията просто няма да има успех. Освен това, тъй като доставчикът е специалист именно в това, което предлага, много по-голяма е вероятността да се реализират навременни и с това по-добри цялостни решения за енергийния потребител (в това число дизайн и конструкция, съблюдаване на нови екологични изисквания и прочие). В допълнение печалбата на доставчика зависи изцяло от енергоспестяващия потенциал на сградата, който той трябва да мобилизира. Това гарантира сериозния интерес от страна на доставчика да работи усилено за идентифицирането на тези възможности. Ето защо подобно решение е особено подходящо за големите комплекси на обществени институции, производствени предприятия, жилищни кооперации и пр. В обобщение критичният момент при енергоспестяващия контрактинг представлява трансферирането на отговорности от клиента към външния сервизен доставчик. Това прехвърляне обаче задава и основния проблем на концепцията.

Германската алтернатива Като своеобразен опит за преодоляване на тези и други проблеми в редица германски общини отскоро се използва една модифицирана концепция, наречена интрактинг (intracting). Тук ролята на енергийната сервизна компания се изпълнява от технически отдел на самия клиент (общината). Той действително оперира като доставчик, а възнаграждението се осъществява посредством кръстосани плащания от бюджета. Основната идея е да се създаде коопериране между отделни организационни единици на дадена публична администрация. Концепцията е доста проста и позволява да се преодолее характерният за самостоятелните бюджети проблем. Тя може да се илюстрира с т.нар. щутгартски модел, една от първите успешни инициативи в тази област. В общината на Щутгарт интрактингът (първоначално дефиниран като вътрешен контрактинг) работи от 1995 г., а за периода 1995 – 2001 г. са реализирани 158 отделни проекта, като са инвестирани 3,32 млн. евро. Отделът по околната среда поема функциите на енергийна сервизна компания (ESCO отдел), като по този начин става отговорен за анализа, прогнозите и контрола на енергоспестяващите мероприятия. Инициативата за подобно решение започва с обща оценка на енергийната консумация, която инициира процеса за намаляването й. Чрез вътрешен одит и наличното ноу-хау на техническия отдел се прави калкулация на приходите и разходите. Това е основата за преговори между отдела.

клиент и този на околната среда, действащ като сервизна компания. След като се постигне споразумение, ESCO отделът предоставя инвестициите, необходими за енергоспестяващите мероприятия, които се реализират от техническия отдел. В рамките на съответната публична администрация е създаден вътрешен целеви фонд като непосредствен буфер за паричните потоци. Първоначално той осигурява инвестициите за енергоспестяващите услуги, а след това отново се възстановява от спестените енергийни разходи (т.е. отделът клиент изплаща инвестициите, а така възстановеният фонд може да реализира нови). Сравнителният анализ на двата подхода показва тяхното сходство и естествено възниква основателният въпрос дали интрактингът добавя нещо съществено ново. Той преодолява някои слабости на енергоспестяващия контрактинг и в този смисъл предоставя преимущества, когато са необходими прости технически решения; има вътрешни знания и умения за справяне с проблема или когато собственият капацитет позволява проектът да бъде осъществен самостоятелно, а рискът и печалбата да бъдат съхранени за организацията, което подобрява доходността на проекта. В крайна сметка и двата подхода имат своите специфични предимства и слабости. Всяко решение зависи от ситуацията и индивидуалните ограничения (цели и стратегически намерения) на енергийния потребител.

Синергията между тях, специално за публичната администрация, предполага, че интрактингът може да бъде един подготвителен етап за контрактинга. Общини, създали съществена инфраструктура и ноу-хау при осъществяване на интрактинг проекти с ограничен риск и минимални транзакции, са по-добре подготвени за участието си в доста по- взискателните контрактинг проекти. 
Соня ГЕОРГИЕВА