УМНИТЕ ГРАДОВЕ

Автор: Бен Чърчил, Изпълнителен директор Urbanise.com

Умните градове са тема на дискусия от дълги години. Името им звучи примамливо – като места, на които непременно трябва да живеем. Спестявайки енергия, пазейки чист въздуха, с възможност за незабавен достъп до всякаква информация по всяко време.

Присъствал съм на многобройни презентации, в които се показват най-различни изображения на градовете на бъдещето, придружени от също толкова вдъхновяващи описания на възможностите, които тези умни градове – метрополиси предоставят. Но знаете ли, никога не съм виждал умен град, които да изглежда точно както на снимките.

Фрост и Съливан (глобална консултантска компания, известна в пазарните проучвания) изчисляват, че пазара на умни градове ще достигне стойност близо 1,5 трилиона долара до 2019 г. Да точно така – трилиона! Но ние не можем да построим всички нови умни градове до 2019, нали така. Разбира се, че не. И така, какво представлява умният град, извън лъскавата визия, която виждаме в най-различни футуристични изображения. Това са градове, които вече съществуват. Такива са Рим, Лондон, Ню Йорк и Сидни – градове, които се разрастват естествено в продължение на стотици, а понякога и хиляди години наред – но по един по-умен начин.

И така идва ред на въпроса как можем да превърнем съвременния град в един умен град? Градовете, в голяма степен се изграждат около услугите, чрез които се предлагат различни удобства на обитателите. Умните градове, от друга страна, предоставят набор от интелигенти услуги, които наистина са полезни и се характеризират с високо качество. Един ефективен умен град ще позволява на своите жители да бъдат в полезно взаимодействие със заобикалящата ги среда и ще допринесе за намаляването на разходите и потреблението на ресурси в общността.

Умният град не е свързан с грандиозни визии, а по-скоро цели задоволяване на практически нужди и търсения.

Ще взема за пример така наречената „The Internet of Things (IoT)“ или „Интернет на нещата“ –мрежа състояща се от физични обекти – устройства, превозни средства, сгради и др., свързани помежду си в мрежа, чрез електронен софтуер и сензори, които осъществяват събирането и обмена на информация помежду им. Представете си таква мрежа съставена например от ежедневни електронни уреди и обекти – от микровълнови, през автомобили, до радио часовници, които са свързани помежду си и с потребителите си чрез Интернет. Например такава мрежа позволява на хората да включат отоплението в дома си докато са на път за в къщи. В бъдеще „Интернет на нещата“ може да се използва и за медицинско наблюдение или друг тип автоматизация в най-различни сфери. По този начин се предоставят удобства на обитателите, свързвайки света им по един ефективен и качествен начин, създавайки директна връзка с общността им или с доставчиците на услугите, които използват.

Един друг пример е т.нар. споделена икономика. Uber – които лично аз смятам за доставчик на една услуга, подходяща за умния град – се превърна в най-голямата световна компания за споделено пътуване, не защото някой е построил нов умен град, а защото технологиите позволиха на компанията да създаде практическо решение на един проблем, приложимо във всеки един град, където и да се намира на картата. Същото важи и за Airbnb, които в момента са най-големия посредник за настаняване. И двете компании са базирани на концепцията за споделена икономика, при която хората, които притежават даден актив (кола или къща), предлагат използването им на други потребители, които се нуждаят от тях.

И тук ще направя едно метафорично сравнение с компютъра или смартфона. Всеки от тях е съставен от многобройни компоненти, които сами по себе си не са толкова полезни. Това което им трябва, за да функционират е нещо, което да ги свързва. Имат нужда от операционна система, чрез която да работят приложенията в тях – и това ги прави толкова ценни.

Защо тогава да не възприемем същия подход и в града? Нека предположим, че разполагате с операционна система или платформа, съдържаща приложения, които ще трансформират един традиционен търговец на услуги в модерен онлайн доставчик, който улеснява в голяма степен живота на обитателите в даден град.

Представете си фирма за поддръжка на климатични системи, която използва такава умна операционна система, чрез която компанията комуникира онлайн със своите клиенти и я използва за да продава услуги, да координира персонала си и да инсталира мониторинг системи на достъпна цена, така че да може да следи и предотвратява евентуални проблеми.

Или верига ресторанти, която има възможност да следи температурата на своите хладилници и фризери, в своите 400 обекта и автоматично да алармира и да изпраща техник на място с хладилен камион, така че да попречи на развалянето на ценни продукти.

Умните градове не са градове от бъдещето, това са съвременни градове, които функционират с помощта на градска операционна система.